A casa il pane lo acquistiamo quotidianamente, anche perché già il giorno dopo diventa gomma e, due giorni dopo, piombo. Tuttavia non mi vergogno a dire che, non sapendo dove poggiarlo, lo teniamo sopra il forno, tanto sta dentro il sacchetto. Nessun problema, se non fosse che il sesamo tipico del pane siciliano poi comincia a colonizzare una cucina, spargendosi ovunque, ivi incluse le feritoie del forno, generando così vapori notevoli quando questi va a temperatura e lo tosta!
Da qui la decisione di fare un cambio di vita radicale e prendere un portapane. Non ne vedevo uno da trent'anni, mia nonna lo aveva in legno e mi ero sempre chiesto come facesse ciò a mantenere fresco il pane. Difatti non ci riusciva, ma era affascinante. Questo già è un po' diverso, anche perché il metallo - più pesante - limita l'ingresso dell'aria ben più che il legno, con risultati decisamente migliori. Ma se la realtà è che continueremo a comprare il pane quotidianamente, vanificando la funzione del portapane, è anche vero che in questo modo esentiamo il forno dalla sua funzione secondaria e proteggiamo i panini dalle deliziose formiche che si trovano così tanto bene a casa nostra da non voler sloggiare.
Il portapane è più grande di quanto pensassi, ma del resto accoglie 14 litri e mezzo. Ho fatto una foto con sopra un cucchiaino per dare l'idea. Non vi entra una baguette per poco ma diversi panini si. Il look è retrò ma allo stesso tempo buono anche per cucine moderne, grazie anche al colore smaltato. A questo proposito il verde è meglio dal vivo che in foto. Fa molto sottomarino!
Il problema di fondo è che, si, nasce per conservare il pane (ma non è ermetico)...ma può essere utilizzato praticamente per qualunque cosa. Certo, 35€ (credo si paghi il design e le dimensioni, non certo il materiale) non si spendono per un contenitore per accessori da cucito o di minuteria, ma tecnicamente è valido anche per quello. Ne devo testare la resistenza alla ruggine e all'usura generale, ma gli usi sono limitati solo dalla fantasia.
Вкъщи купуваме хляб всеки ден, също и защото на следващия ден става гумен, а след два дни - оловен. Но не ме е срам да кажа, че като не знаем къде да го сложим, го държим над фурната, така или иначе е вътре в торбата. Няма проблем, освен че сусамът, типичен за сицилианския хляб, след това започва да колонизира кухнята, разпространявайки се навсякъде, включително процепите на фурната, като по този начин генерира значителни изпарения, когато достигне температура и го препече! Оттук и решението да направи радикална промяна в живота и да се сдобие с кофа за хляб. Не бях виждала от тридесет години, баба ми имаше дървена и все се чудех как поддържа хляба пресен. Всъщност не можеше, но беше очарователен. Това вече е малко по-различно, също и защото металът - по-тежък - ограничава навлизането на въздух много повече от дървото, с определено по-добри резултати. Но ако реалността е, че ще продължим да купуваме хляб всеки ден, обезсмисляйки функцията на кошчето за хляб, вярно е също, че по този начин освобождаваме фурната от второстепенната й функция и предпазваме кифличките от вкусните мравки, които са толкова популярни в домовете ни, които не искат да изместят. Кутията за хляб е по-голяма, отколкото си мислех, но пак побира 14,5 литра. Направих снимка с чаена лъжичка, за да дам представа. Една багета не става за малко, но няколко сандвича стават. Визията е ретро, но в същото време е подходяща и за модерни кухни, благодарение и на емайлирания цвят. В това отношение зеленото е по-добро на живо, отколкото на снимки. Много е подводно! Основният проблем е, че да, той е създаден, за да съхранява хляб (но не е херметичен)... но може да се използва практически за всичко. Разбира се, 35 евро (мисля, че плащате за дизайна и размера, със сигурност не за материала) не се харчат за контейнер за аксесоари за шиене или малки части, но технически са валидни и за това. Трябва да тествам неговата устойчивост на ръжда и общо износване, но употребите са ограничени само от въображението.
